Туристически маршрути

Открийте Кюстендил през неговите пътеки – от древни светилища и исторически паметници, през живописни гори и планински върхове, до минералните извори и селата, пазещи традиции и автентичен дух.Всеки маршрут е покана към ново приключение, което съчетава природа, култура и история.

Пешеходен туристически маршрут в центъра на град Кюстендил

Продължителност: около 2-3 часа, приблизително 2 километра
Трудност: лека
Тип: културно-историческа обиколка
Подходящ за: индивидуални туристи, семейства, ученически групи, организирани екскурзии

Туристически маршрут
„По следите на Антична Пауталия и Средновековен Велбъжд“

Антична Пауталия оживява пред нас – град на богове, лечители и императори, запазил богатото си културно и архитектурно наследство

По следите на Антична Пауталия и Средновековен Велбъжд тръгваме от Регионален исторически музей „Академик Йордан Иванов“. Първата ни спирка разказва историята на Кюстендил от древността до края на XVII век. Археологическата и нумизматична експозиция в зала „Асклепий“ съхранява оригинални артефакти, открити в района на днешния град и околностите му. Служителите в музея са не просто пазители на историята, но и отлични разказвачи – с готовност ще ви въведат в богатото минало на града с увлекателни истории и любопитни факти. Нека все пак ви представим част от това, което може да видите в РИМ – Кюстендил:Антична Пауталия:

Средновековен Велбъжд:

Нумизматичното богатство на района - Монетосеченето в Пауталия утвърждава града като значим културен и икономически център в римска Тракия. Като един от малкото провинциални градове с това право, Пауталия оставя ценен исторически извор чрез своите монети.

На открито, сред сенките на дърветата в музейния двор, е разположен Лапидариум „Пауталия“ – постоянна експозиция от каменни паметници, които възстановяват облика на римския град от I до IV век.Лапидариумът представя оригинални каменни елементи от обществени, култови и жилищни сгради в антична Пауталия (I–IV в.). Експонатите включват колони, капители, водоотточни улеи, кладенечни пръстени и корита, изработени предимно от гранит, добиван в Осоговската планина.Сред най-ценните паметници са мраморни надписи и посвещения, свързани с градското самоуправление и култове – герусия, фила, императорския култ. Впечатляват слънчев часовник от II в., гранитни саркофази и надгробни плочи, които разказват за живота на гражданите в античния град.Обиколката продължава с Пауталийския асклепион (по-познат като Римските терми) – най-старата и частично проучена баня в Кюстендил, датираща от началото на II век. Изградена върху минералните извори, тя е типичен пример за римски минерални терми и се простира на площ от над 3000 кв.м. От познатите до момента римски терми на територията на България, пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн.Варна).Проучени са девет помещения, всички снабдени с подово отопление (хипокауст), включително уникална аркадна система – единствена по рода си, откривана досега в България. Сградата е от т.нар. императорски тип, с мраморни облицовки, декоративни елементи, басейни и полукръгли ниши.Термите са били не само място за къпане и релакс, но и за социални и делови срещи – своеобразен обществен център в Пауталия. Днес комплексът е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.На метри от античните терми се извисява средновековната отбранителна кула, известна като Пирговата кула – свидетелство за укрепителната система на средновековния Велбъжд.Името ѝ идва от гръцкото пиргос – кула. Датира се между края на XIV и началото на XV век. Строена почти на квадратен план и висока около 15 метра, кулата е била част от отбранителна структура и е запазена в оригинален вид.Състои се от приземие и три етажа – с помещения за съхранение, обитаване и отбрана. Архитектурните ѝ елементи включват бойници, каменни огнища и ниша за хигиенни нужди – рядка и интересна подробност за времето.Днес кулата е ценен архитектурен паметник и важен акцент в разходката из историческия център на Кюстендил.Следващата спирка е Музеен комплекс „Св. Георги“ – една от най-старите запазени църкви в Югозападна България, датирана в XI–XII век. Построена е в т.нар. „столичен“ тип – вписан кръст в квадрат, характерен за Константинопол и големите византийски градове. Смята се, че храмът е изграден по времето на епископ Никифор, високо образован византиец, ръководил Велбъждската епархия през XI век.Църквата има пет живописни пласта стенописи, най-ранните от които са от времето на строежа. Особено впечатляващи са образите на светци-лечители, светици покровителки и запазеният образ на св. Николай Мирликийски. Стенописите от XIX в. включват творби на Иван Доспевски и други възрожденски майстори.В храма са открити над 200 графита и надписи, оставени от миряни през XII–XIII век, които разказват за живота и вярванията на местното население. Според легенда, под основите на храма се намира гробът на цар Михаил III Шишман.До църквата се намира възрожденска сграда, в която са изложени икони и предмети от църковното изкуство.Обиколката продължава с Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“, издигната на едноименния хълм край Кюстендил в края на IV – началото на V век. Със своите 14 кули, дебели стени и стратегическо разположение, тя е служила като важен отбранителен център по време на Първата и Втората българска държава. Вътре са разкрити базилика, баня, водохранилище, казарми и множество вкопани делви за съхранение на храна – свидетелства за активен живот в крепостта до нейното разрушаване през XV век.Днес Хисарлъка е сред най-добре запазените и реставрирани крепости в България. Разходката сред зидовете ѝ разкрива не само богатата ѝ история, но и панорамна гледка към Кюстендил. Пространството е оживено от културни събития, а изградените лапидариум и театрон с 300 места добавят ново измерение към това впечатляващо място.Последната спирка от маршрута е църквата „Св. Никола“ в село Слокощица – бонус за желаещите да се докоснат до още един уникален културен паметник. Построена е през XVI век от ломени камъни и тухли и е малка еднокорабна с полукръгла апсида. Вътре се съхраняват стенописи от 1886 г. на художника Евстатий Попдимитров, а над входа е изрисуван патронът – Свети Никола, заедно с образите на архангелите Михаил и Гавраил. Църквата е действащ храм и паметник на културата.

Туристически маршрут
„Отпечатъкът на Османското присъствие в Кюстендил“

Маршрутът ви отвежда през архитектурните паметници на османската епоха – от джамии и бани до легендарния Кадин мост, вплели в себе си история, вяра и традиции.

Този маршрут ще ви преведе през най-важните архитектурни паметници от османската епоха в Кюстендил. Всички обекти са на пешеходно разстояние и предлагат възможност да усетите историята и културното многообразие на града.Маршрутът започва от джамията „Фатих Мехмед“, построена през XV век от Хараджи Кара Мехмед бин Али и е наречена на султан Мехмед II Завоевателя.Смята се, че датата 1531 г., изписана с тухли върху източната част на купола, се отнася до по-късна реконструкция. Джамията е изградена от дялани каменни блокове и тухли, като минарето ѝ се откроява със своите шестостенни орнаменти от червена тухла – единственото запазено в Кюстендил.През османския период Кюстендил е важен регионален център, а джамията „Фатих Мехмед“ е втората петъчна джамия в града. Днес тя не функционира, но е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.Следващата спирка е бившата джамия – Джамия “Ахмед бей”. Известна е още като Инджили – Християнската, тъй като е изградена на мястото на средновековна църква „Св. Неделя”. Построена от каменни блокове и тухли през 1575 г., а през 1734 г. е преустроена и разширена, с по-голям молитвен салон и прозорци. Входната аркада, покритa с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид.Понастоящем служи за изложбена зала. В нея гостуват различни интересни изложби от музеи в цялата страна. Джамията „Ахмед Бей“ е архитектурен паметник на културата с национално значение.В непосредствена близост до джамията се намира следващата спирка от маршрута, а именно Чифте баня. Построена е през 1913 г. върху основите на стара турска баня, която пък е стъпвала върху римския асклепион на древна Пауталия. Проектирана от арх. Христо Ковачевски, тя е част от визията за Кюстендил като модерен балнеокурорт. Използва минерална вода с температура около 74°C – една от най-горещите в България. Сградата разполага с отделения за мъже и жени, балнеопроцедури и автентични архитектурни елементи. Днес Чифте баня продължава да функционира, а около нея е оформена живописната „Банска градина“ – любимо място за разходки и почивка.Запътваме се към Дервиш баня. Следващата спирка ни отвежда до Дервиш баня – едно от най-старите запазени балнеологични съоръжения в Кюстендил. Построена през 1566 г., тя е част от духовно-архитектурен ансамбъл.Сградата впечатлява с осмоъгълна банска зала, мраморен басейн и купол със светлинни отвори. Всяка детайлна ниша и зидария разказват за времето, когато къпането е било не просто хигиенен акт, а ритуал. След реставрация през 2005 г., Дервиш баня е обявена за архитектурен паметник и пази духа на древната лечебна сила на водата.Следваща спирка в маршрута е Алай баня – обществена минерална баня, разположена в централната част на Кюстендил. Построена е върху основите на турска баня от късното средновековие, разрушена след Освобождението и възстановена в началото на XX век. Днешният ѝ вид датира от 1928 г., когато е модернизирана и разширена.Банята разполага със сауна, масажно отделение, релакс басейн и външна минерална чешма – уютно и достъпно място за отдих с дълбоки корени в балнеоложката традиция на града.Алай баня е и последната спирка от маршрута – подходящо място да приключите деня с грижа за себе си. Потопете се в топлината на минералната вода и се отпуснете.Ако пък не искате приключението да приключи тук, можете да добавите още една спирка – Кадин мост в село Невестино. Това е внушителен каменен мост над река Струма, построен през 1470 г. по заповед на Исхак паша. Архитектурата му впечатлява с петте полуцилиндрични свода, гранитната настилка и елегантната комбинация от антични, средновековни и ренесансови елементи. Съществуват редица легенди за произхода на името му – от вградена в основите невеста до романтичната история за булка, пожелала мост за сватбен дар.Днес Кадин мост е обявен за паметник на културата от национално значение и предлага тиха разходка, изпълнена с история, над водите на петата по дължина река в България.

Туристически маршрут
„По стъпките на Възрожденците“

По стъпките на възрожденците оживяват храмове, училища и домове на герои – места, които пазят паметта за будителите и борците за национална идентичност.

През XVIII и XIX век Кюстендил се утвърждава като значим културен и стопански център в Османската империя. Градът събира в себе си силен занаятчийски дух, активно българско духовенство и будни граждани, които поставят основите на образованието и борбата за самостоятелна църква. Именно тук се създават първите училища с обучение на български език, а еснафските организации, църковните настоятелства и будителите отварят вратите към едно ново време. Възрожденският дух в Кюстендил оставя трайна следа – в архитектурата, културата и спомените за героични личности и събития.По стъпките на Възрожденците започваме нашето пътешествие от църквата „Св. Димитър“ – възрожденски православен храм, разположен в източната част на Кюстендил. Построена е през 1864–1865 г. по инициатива на учителя Димитър Стоянов – Даскал Димитри.
Храмът е посветен на Св. Димитър Солунски и представлява трикорабна псевдобазилика. Строителството и художествената украса са осъществени със средства на заможни местни граждани, занаятчии, духовници и учители. Особена художествена стойност имат иконите, сред които има произведения на известния самоковски зограф Иван Доспевски – един от водещите представители на Самоковската художествена школа.Продължавайки по главната улица на Кюстендил, ул. „Цар Освободител“, стигаме и до следващия обект от маршрута – Къща музей „Ильо Войвода“. Това е домът, в който след Освобождението живее прочутият хайдутин и войвода – Ильо Войвода, участник в националноосвободителните борби и в Руско-турската война. Реставрирана и превърната в музей през 1981 г., тя е част от възрожденски мемориален комплекс заедно с паметника на войводата и съседни къщи на други местни революционери – Константин Попгеоргиев-Беровски и Тонче Кадинмостки.Уредената експозиция на тема "Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край" е разположена в шест зали и проследява национално-освободителните прояви на населението в Кюстендилския край – Разловското въстание (1876), участието в опълчението и Освобождението на града през 1878 г. Последната зала е посветена на приноса на Кюстендил в движението за освобождение на Македония до 50-те години на XX век.Маршрутът ни продължава с една от най-значимите църкви в Кюстендил – Възрожденската църква „Успение Богородично“. Разположена в самия център на града, храмът е построен през 1816 г. върху основите на по-старата църква „Св. Никола“. Изградена е по времето на владиката Костанди – в трудни времена, когато българите са строили църкви само нощем и с риск, но с много вяра и обединение.
Архитектурата ѝ впечатлява – трикорабна псевдобазилика с вкопан план, впоследствие допълнена с нартекс, костница и свещоливница. В интериора се съхраняват ценни икони от началото на XIX в., сред които творби на Тома Вишанов и Иван Доспевски, както и царските двери от старата църква – рядък пример на майсторството на Прилепско-Слепченската резбарска школа.
По време на Възраждането храмът се превръща в културно и духовно средище на кюстендилци и играе ключова роля в борбите за независима българска църква. Тук е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски – личност с важен принос към църковната и националната ни история.В двора на църквата „Успение Богородично“ се намира още едно ключово място от духовната и просветна история на Кюстендил – сградата на първото килийно училище в града, открито през 1820 г. Обучението се е провеждало на български език и е било насочено към основни знания по четене, писане, смятане и църковно пеене – важна крачка към изграждането на будна и образована общност по време на Възраждането.
През 1849 г. килийното училище отстъпва място на първото светско начално училище – Взаимното училище „Св. св. Кирил и Методий“. Дейността му продължава до 1888 г., като изиграва съществена роля в просвещението на поколения кюстендилци.
Днес сградата на взаимното училище е реставрирана и обявена за паметник на културата. Превърната е в културно средище, където се провеждат изложби, концерти и събития, които поддържат жив възрожденския дух и днес.След като сме се докоснали до просветното дело в сградата на Взаимното училище, маршрутът ни отвежда към още едно ценно място, свързано с духа на българското Възраждане – Къща музей „Емфиеджиева къща“.
Емфиеджиевата къща е възрожденски архитектурен паметник, построен през 1874 г. за Христо Лазов Казанджията – първомайстор на кюстендилския еснаф и активен деец на българската църковна община в града. След реставрация по проект на арх. Васил Слокоски, къщата е превърната в музей с експозиция „Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX – началото на XX век“, представяща дома на заможната градска интелигенция – с представителен салон, спалня, кухня с трапезария и малък салон за гости. Изложени са оригинални съдове, изработени от самия Христо Казанджията.
Къщата има и историческо значение – в две от стаите е бил щабът на руския отряд, освободил Кюстендил на 29 януари 1878 г. Експозицията пресъздава атмосферата, в която са работили генерал-майор Майендорф, полковник Ертел и подполковник Задерновски.Последната спирка от нашето пътешествие във възрожденското минало на Кюстендил отвежда към две църкви, носещи едно и също име – „Св. Мина“, но принадлежащи на различни епохи.
В непосредствена близост една до друга се намират Възрожденската манастирска църква „Св. Мина“, построена през 1859 г., и катедралният храм „Св. Великомъченик Мина“, издигнат през 1934 г. – духовен символ на Новото време.
Старата църква „Св. Мина“ е трикорабна псевдобазилика с подземен параклис и аязмо. Иконите ѝ са изписани от прочути зографи от XIX век. В миналото сградите около нея са служели като приют, а самата църква е реставрирана през 1986 г. Тя е свидетел на вярата и съпротивата на българите в епохата на Възраждането.
Новият катедрален храм „Св. Великомъченик Мина“, проектиран от арх. Антон Торньов, впечатлява с архитектурата си – умален образец на софийския „Св. Александър Невски“. Със своите два купола, пищна фасада и монументални стенописи, храмът е не само духовен, но и културен ориентир на Кюстендил. През годините е приютявал сираци и подпомагал нуждаещи се семейства.
Днес двата храма съжителстват – старият пази духа на Възраждането, а новият е живият храм на съвремието.
Именно тук, сред тишината и достолепието на тези два храма, завършва маршрутът ни. Това е не просто край на маршрута, а покана към всеки посетител да съпреживее българския дух, съхранен в тези свети и паметни места.

Туристически маршрут
„Забележителностите на Новото време“

Пътуване през знаковите места на Кюстендил от ХХ век – железопътната връзка, обществените сгради, културните институции и градските пространства, които отразяват промяната на времето.

Маршрутът „Забележителностите на Новото време“ ще ви преведе през знакови места, които отразяват промяната – във визията, в инфраструктурата, в обществения живот. Те разказват за железопътната връзка с останалия свят, за културното израстване на града, за паметта на едно време, което все още живее в сградите, улиците и духа на Кюстендил.Започваме с една от внушителните сгради в Кюстендил, която впечатлява със своята архитектура – ЖП Гарата. Тя отваря врати през 1909 г. с пускането в експлоатация на жп линията Радомир–Кюстендил. Проектирана е от чешкия архитект Рудолф Фишер – автор и на повечето постройки по трасето.По онова време мястото, където е изградена гарата, се намира далеч от тогавашния градски център, поради което е изграден нов булевард за свързване с града.През годините гарата е била свидетел на значими исторически събития. По време на Първата световна война Кюстендил е седалище на Главната квартира на българската армия. Тук са посрещани редица високопоставени личности – през 1916 г. сакскобургготският херцог Карл Едуард, а на 18 май 1918 г. – последният австро-унгарски император Карл I.През първите десетилетия на XX век оттук заминават товарни влакове, превозващи земеделска продукция от плодородния Кюстендилски край към страната и Европа. През 1910 г., година след откриването на гарата, е пусната и линията Кюстендил–Гюешево, която обаче така и не продължава отвъд границата.Вървейки по пешеходния булевард от гарата към центъра, стигаме до едно от най-обичаните места за отдих в Кюстендил –
Еко парк „Езерата“. Разположен на площ от близо 11 дка, паркът съществува вече около век и продължава да бъде естествен притегателен център за жителите и гостите на града.Символът на парка са двете изкуствени езера – елипсовидни, свързани с тунел-мост, около които е оформена приятна пешеходна алея с декоративна рекичка, зелени площи и места за почивка.Интересен факт е, че двете езера с алеята, която ги пресича по средата, наподобяват буквата „Ф“ – символичен жест към цар Фердинанд, в чиято чест са изградени преди повече от 100 години.Продължавайки разходката от Еко парк „Езерата“ към сърцето на Кюстендил, вниманието ни привличат сградите по алеята. Построени през първата половина на ХХ век, те носят духа на едно време, в което градът се развива динамично – индустриално, търговски и културно.Фасадите с елегантни балкони, декоративни мазилки, арки и еркери, които показват влияния от модернизма, късен сецесион и типичната градска архитектура на 30-те и 40-те години. Повечето от тях са дело на местни или дошли от София и Европа архитекти, а изпълнението е било възложено на кюстендилски майстори строители.Тези сгради не са официални паметници на културата, но носят ценност, която не се измерва само с табела – те са част от паметта на града, от живота на няколко поколения, и от облика на една модернизираща се България.В края на пешеходния булевард се извисява една от най-знаковите сгради в Кюстендил – днешната сграда на Община Кюстендил. Построена е между 1889 и 1894 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер и е първата мащабна обществена постройка в града.Първоначално тук се помещава Педагогическото училище, а по-късно – първата съдебна палата в България, открита на 28 юни 1931 г. През годините сградата приютява училища, щаб на армията по време на Първата световна война и различни административни институции.Със своя стил, симетрия и внушителен силует тя поставя основите на модерното градоустройство на Кюстендил и днес остава важен символ на общественото и културно развитие на града.Продължаваме маршрута с Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Открита през 1972 г., това е първата сграда в България, проектирана и построена специално за художествена галерия. Проектът е дело на екип с водещ архитект Мила Минева, а дизайнът е подчинен изцяло на представянето на творчеството на Владимир Димитров – Майстора – най-значимия художник, свързан с Кюстендил.Галерията впечатлява с изчистен интериор, естествено горно осветление и атмосфера, близка до тази, в която Майстора е създавал своите платна. Тук се пази най-богатата колекция от негови произведения – над 1300 творби, от които около 100 са в постоянна експозиция.Призната за галерия-еталон и част от 100-те национални туристически обекта, тя е и сцена на престижни национални награди в живописта и скулптурата.Следващата ни спирка е Къща музей „Димитър Пешев“. Изградена е като точно копие на родния дом на бележития кюстендилец и се намира в центъра на града. Постоянната експозиция разказва за драматичните събития от март 1943 г. и подвига на Димитър Пешев и неговите съграждани - Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев, признати от мемориала „Яд Вашем“ за „праведници на света“, заради ролята им в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.Музеят е открит през 2003 г. по повод 60-годишнината от Кюстендилската акция и е обновен през 2013 г. Експозицията е подготвена въз основа на богата архивна и изследователска документация, а лични вещи и оригинални предмети са дарени от наследници и институции. Възстановеният кабинет на Пешев е сред най-впечатляващите части на музея.Къщата музей „Димитър Пешев“ е включена в списъка със 100-те национални туристически обекта на България.Завършваме маршрута с една бонус спирка, която се намира в китното село Шишковци, което се намира на 10-тина километра от град Кюстендил. Тук се намира Къща музей „Владимир Димитров – Майстора“, посветена на живота на художника в този край.Макар да не е роден тук, именно Шишковци се превръща в неговото село – мястото, където прекарва почти три десетилетия от живота си (1921–1950) и създава едни от най-впечатляващите си творби. Майстора никога не е имал собствен дом или ателие – рисува навън, сред хората, в нивите и градините, вдъхновен от обикновения делник на местните.Музеят представя този период чрез богата фото-документална експозиция, подредена в шест зали, разположени на два етажа. Акцентът е върху дълбоката му връзка с Шишковци и с хората, които стават част от творчеството му – мъже, жени, деца, възрастни, съселяните му, които оживяват по платната му.Това не е просто музей, а поглед към най-плодотворния период в живота на един от най-големите ни художници – там, където изкуството и селският живот се преплитат естествено и истински.

Тридневен обзорен културно-туристически маршрут “Кюстендилски регион – средище на древни култури”

Кюстендил – Невестино – Сапарева баня – Рила – Рилски манастир – Бобошево – Кюстендил

Предложеният тридневен маршрут обхваща стойностни архитектурни, художествени и исторически паметници на културата от VII хил. пр. хр. до днес. Основният маршрут дава възможност за осъществяване на алтернативни тематични маршрути – с познавателен, религиозен и научен характер.Изходен пункт е гр. Кюстендил. През първия ден туристите се запознават с обектите, които са част от Националния архитектурно-археологически резерват „Пауталия – Велбъжд – Кюстендил“. Ранната история на града и региона е представена в Археологическата експозиция. Многобройните материали ( VII-VI хил. пр. хр. - XIV в.) въвеждат участниците в темата и формират интереси в следващите етапи на маршрута. За да се добие представа за Пауталийския Асклепион, посетителите трябва да разгледат античните терми от II-III в., които обхващат 3000 кв. м. площ и са един от символите на днешният Кюстендил. Неговата двехилядна непрекъсната градска традиция, положението му на административен, икономически и духовен център и славата му на курорт за императори и военачалници е пряко свързана с лечебните минерални извори. В непосредствена близост до термите е Пиргова кула (ХІV-ХV в.), свидетелство за укрепителната система на средновековния Велбъжд. Емблематичен обект за града е и крепостта на хълма Хисарлъка. Тук сред руините, туристите ще се потопят в атмосферата на отминали събития, заобиколени от великолепна природна среда, социализирана с добре оформени алеи, кътове за отдих и хранене.Следва бисерът на средновековното архитектурно и художествено наследство, църквата „Св. Георги“ от XII в. в кв. Колуша. Ако групата е с интереси към историята на християнската религия и изкуство, в Кюстендил могат да се посетят възрожденските храмове „Успение Богородично“, „Св. Димитър“ и „Св. Мина“. За любителите и почитателите на античната история, може да бъде организирано наблюдение на археологическо проучване в града.Маршрутът води към места, свързани с по-новата история на града и с неговия съвременен ритъм. Всеки ще изживее наслада от съприкосновението си с платната на големия творец, Владимир Димитров – Майстора, изложени заедно с творбите на други кюстендилски художници в галерия „Владимир Димитров – Майстора“. В близост до нея се намира родната къща на великия хуманист Димитър Пешев. Тук е уредена експозиция за неговия принос при спасяването на българските евреи през 1943 г. – човешка изява, възхитила целия демократичен свят. За отмора предлагаме разходка по пешеходната алея на града с вековните кестени и липи, с къщи в стил и архитектура от края на 19 и нач. на 20 век и посещение на Емфиеджиева къща с експозиция за бита на заможния кюстендилец от същия период. Изпълнени с впечатления, туристите могат да вечерят в някое от многобройните заведения на града и се настанят в хотелите, които предлагат отлични условия за нощувка.Вторият ден от маршрута продължава с Къща музей „Ильо войвода“. Тук са експонирани материали, които илюстрират борбите на българите от Кюстендилския край за национално освобождение и обединение.Напускайки Кюстендил, групата се отправя за с. Невестино, разположено на 13 км от града в живописната долина на р. Струма. Тук над реката извисява ръст средновековният Кадин мост, забулен в мистерията на красиви легенди и притчи за хора и събития.От с. Невестино през гр. Дупница, участниците в похода се отправят към гр. Сапарева баня. При влизане в града се изправяте пред 103 градусов гейзер, изхвърлящ на всеки 6 секунди 18 метров горещ воден стълб. Основната цел на пътуването до тук е средновековната църква „Св. Никола“ от XII в. Интересуващите се от античност, ще посетят руините на античният град Германея, а почитателите на християнското изкуство - възрожденските църкви и параклиси в града и околностите му. В самия град, и в отстоящото на 10 км курортно селище Паничище, се предлагат отлични условия за храна и нощувка.Маршрутът продължава към гр. Рила, където може да се посети възрожденски комплекс „Бабинска махала“, средновековна църква „Св. Архангел Михаил“ с уникалните й стенописи. На 2 км от града по посока за Рилски манастир се намира метохът „Орлица“ с църквата „Св. Петър и Павел“. По живописната долина на р. Рилска, все по-навътре в сърцето на “Великата рилска пустиня” пред очите на омаяните от красотите се издигат стените на Великата Рилска обител. Тук впечатленията идват и се натрупват едно след друго – неповторимата архитектура, църквата с високохудожествените дърворезби и стенописи, уникалната Магерница, средновековната Хрельова кула, колорита от уредбата на гостоприемниците, богатата музейна експозиция и др. И всичко това, в една органична цялост с природата, предизвиква преклонение пред ръкотворното и божественото.От Рилския манастир маршрута продължава обратно през гр. Рила към Бобошево. В околностите на града се намира манастирската църква „Св. Димитър“ - великолепен паметник на средновековната архитектура и живопис от ХV в. На тръгване за Кюстендил пътят преминава през красивия Скрински пролом, за да навлезе отново в Кюстендилската котловина. Интересуващите се ще видят средновековните църкви „Св. Петка“ в с. Вуково и „Св. Иван“ в с. Пастух.Оборени от приятната умора на впечатленията и емоциите, участниците в обхода отново се потапят в спокойната атмосфера на стария и нов Кюстендил.

Връх Руен (2251 м)

Връх Руен (2251 м) е най-високият връх в Осоговската планина. Осоговският първенец Руен е най-западния връх от 10-те планински първенци в България и е сред 100-те национални туристически обекта. Той е 5-ти по височина в България след Мусала, Вихрен, Ботев, и Черни връх. При ясно време от връх Руен се открива красива панорама. Малко са върховете, от които можеш да видиш толкова много планини: Малашевска, Влахина, Огражден, Беласица, Рила, Пирин, Верила, Конявска, Голо бърдо, Плана, Люлин, Лисец, Чуденска и др. На северозапад туристите, изкачили върха, могат да видят Шар планина и планини в Южна Сърбия.Всяка година в първата неделя на юли на върха традиционно се събират туристи от цялата страна, Република Северна Македония и Сърбия за изкачването до върха.Изходните места за връх Руен са хижа „Осогово“ и комплекс „Три буки“, където има информационни табла и маркировка с червено-бяло до върха.Разстоянието до Руен е 14 км. в едната посока. Преходът е продължителен, но не е екстремен. Вода има на две места по средата на маршрута.

Провиралката, с. Лиляч

Лъчев маршрут с дължина 8 км в двете посоки. Преходът отнема около 3 часа. От центъра на с. Лиляч се изкачва черен път, който минава покрай малък живописен язовир (Лиляч) и през иглолостна горичка излиза на равна поляна в местността „Манастирище“. Тук се намират църквата „Свети Георги Победоносец “ и скалното светилище „Провиралкята“. От мястото се открива панорамна гледка към с. Лиляч с планината Осогово на заден план, както и към Конявска планина.Мегалитният комплекс се състои от няколко големи каменни блока, които образуват тунел, в дъното на който в лявата част лежи огромна скала с тесен процеп под нея. Отворът е висок около 30 см, а дължината му е около метър и половина. Според поверието, ако бездетна жена се промуши под камъка, то тя ще зачене. На мъжете скалата също дава плодовитост и любовна сила. До процепа, в скална ниша е изграден малък параклис.Обектът всъщност е по-мащабен и части от него попадат под земята на околния терен.